Търговските марки в Интернет – защита на домейн имената

Newtrend.bg, позната през последните 8 години като медия, водена от екип специалисти с маркетинг опит, се превръща официално в Консултантска и Маркетинг аутсорсинг Агенция, която съчетава техните най-силни страни, опитa, натрупан през годините и визията им за устойчив бизнес и иновации. Медийните контакти и ноу-хау ще бъдат използвани в полза на "Наръчниците за родители на дигитални деца", един проект на Фондация "Дигиталните деца", зад чиято реализация Newtrend застава еднолично.
slide_02
Интернет пиратството и проблемите с незаконното съдържание в мрежата
06.03.2013
382334_587812701260104_162410176_n
Авторските права и интернет медиите
19.03.2013

Търговските марки в Интернет – защита на домейн имената

trademark

Българският Закон за марките и географските означения, както и повечето законодателства в света, които регламентират правото върху търговска марка, все още не са отговорили на повиканата от практиката нужда да регламентират спорове, възникнали при нарушение на търговска марка, което е извършено в интернет пространството.

trademark

Фактът, че бизнесът очевидно диначино измества целия си рекламен и търговски потенциал в интернет, налага адекватно разрешаване на проблемите с търговските марки, които се използват в интернет пространството, с цел да бъдат парирани недобросъвестни практики от трети лица в бъдеще, насочени към съответните маркопритежатели. Това изложение има за цел да посочи няколко от основите проблеми, които възникват при извършени нарушения на правата на търговска марка в интернет, както и да даде предложения за разумни законодателни промени и способи за практическо париране на бъдещи злоупотреби.

Спорове, касаещи колизия между домейн име и търговска марка. Технически особености и специфики

В съвремието домейн имената са придобили значение на бизнес идентификатори и като такива често влизат в конфликт със системата от права, обект на интелектуалната собственост, в частност – търговските марки. В повечето случаи, споровете, косаещи домейни възникнат на базата на недобросъвестна регистрация на марки от трети лица, като имена на домейни. Например домейнът на известен сайт за интернет услуги се регистрира като словна или комбинирана търговска марка, която изцяло включва или съдържа в себе си като словен елемент съответни домейн.

В описания смисъл бих искал да обърна внимание на явлението, наречено кибер-настаняване (от английски cybersquatting – „самонастанявам се в кибер-пространството“), което представлява регистрирането и/или насочването на трафик, чрез използването на домейн, без регистрантът да има право върху него или без да е  упълномощен от този, който има законно право (например маркопритежателя). Сайбърскоутингът като цяло олицетворява недобросъвестното узурпиране на домейн с предполагаема цел облагодетелстване от популярността на съответното наименование. Това обикновено става чрез привличане на трафик от посещения към определен сайт или чрез предлагането на домейна за продажба на законния му собственик на изкуствено завишена цена.

Терминът идва от скуат (squatting) – да се настаняваш нелегално в незаети пространства (без право на собственост). Популярна в интернет пространоството е практиката на т.нар „предприемачи” или „сайбър скуотърс”(сybersquatters), които правят задълбочени проучвания и регистрират домейни, носещи името на наложени световноизвестни търговски марки, популярни личности или предприятията, с които първите нямат никаква връзка. Тъй като регистрацията на домейн имена е улеснена от заявяването им по електронен път, обикновено „сайбър скотърите” регистрират множество домейни, които в последствие продават на търг или предлагат за продажба директно на маркопритежателите на цени, далеч надхвърлящи разходите за регистрация.

Друга незаконна практика на „сайбър скуотърите” е чрез регистрацията на посочените домейни, да заблуждават потребителите, че са собственици на дадена търговска марка, насочвайки ги към бизнес, свързан с техни собствени сайтове. Това е т.нар практика „умишлено пренасочване”. В случай на евентуално объркване между имената на домейни, препоръчително е всеки засегнат сайт да постави директория на началната си страница(и) с анотирани връзки, които обясняват за „объркването”. Това може да е неудобно техническо решение, но то служи за прекъсване на всички съзнателни или несъзнателни „пренасочвания” в бъдеще.

Подобна хипотеза представлява случаят с регистриране на домейни, които визират фирмените наименования на търговски дружества с цел да бъдат привлечени повече клиенти или съответно да бъдат злепоставени преки конкуренти. Първата хипотеза, касае регистриране на домейн под „мета ключова дума”. Чрез поставянето на имената на конкурент в заглавната част на HTML документ (например <META NAME=“KEYWORDS“ CONTENT=“името на конкурента“>), някои търсачки ще се върнат на този документ, когато потребителят потърси за името на маркопритежателя. Заглавието на един HTML  като интернет документ е невидимо за повечето потребители на браузъра, въпреки че почти всеки средно грамотен технически потребител може да разгледа HTML кода и да видите това „пренасочване”. Този тип пренасочване под формата на използване на „мета клъчова дума” в HTML кода на страницата води до привличане на трафик спрямо търговец, като се създава впечатлението, че той има бизнес отношения с маркопритежателя „Х”.

Какво имам придвид? Ако предположим, че лицето „А” има сервиз и съответно онлайн магазин за компютри и иска да генерира трафик към определен сигмент от клиенти, които искат да си закупят или търсят обслужване на компютри „APPLE”, то ще е достатъчно да използва пренасочване под „мета ключова дума”, за да се създаде впечатлението, че „А” е доверен сервиз и търговец на съответната фирма за територията на България. Ето защо в бъдеще, според мен законовата рамка трябва да бъде разширена до забраната, насочена срещу използването на търговска марка на конкурент в етикет на HTML код под „мета ключова дума”, тъй като това може да доведе до сключване на унищожаеми сделки на базата на  грешка в лицето(виж чл.28 ЗЗД).

trademark-1

Друга популярна практика на сайбърскоутърите е да регистрират домейни в различни варианти, които представляват аналог на популярни търговски марки – това явление в интернет средите е известно като „typosquatting”. В тези случаи се разчита на волни или неволни грешки на потребителите, които въвеждат името на домейна в браузъра или търсят дадена стока под ключова дума в интернет търсачка от типа „Google”. Съвременните интернет търсения са така устроени, че потребителят веднага попада на най-близкото наименование до въпросната известна търговска марка, което е в конкретния случай е „похитеният домейн”.

Аналогична стратегия е следенето на желани домейни, за които изтича срока на тяхната регистрация. В случай, че собственикът не извърши пререгистрацията им в срок, тези „стартигически домейни” стават свободни за продажба. Сайбърскоутърите използват дори автоматизиран софтуер с цел моментално да закупят домейна, щом той се освободи от предишния му собственик. Тази стратегия спада към схемите на кражба на самоличност. При „отвличането на домейн имена“ целта обикновено е придобиване на недължима облага чрез изнудване на физическо лице, фирмата или обществена организация да откупи домейна, като този прийом често се използва и в хипотезата на нелоялна конкуренция между преки търговски конкуренти на пазара (пример за казаното е делото Белият дом (The White House) срещу Whitehouse.com и Whitehouse.org).

За сериозността на проблема говори фактът, че през 1999г. поддръжник от предизборния щаб на Джордж Буш (който е кандидат за президент на САЩ през 2000 година), регистрира домейна www.bushsucks.com и повече от 60 други домейн имена, за да се предотврати възможността същите да бъдат използвани недобросъвестно срещу бъдещия президент на САЩ. Тази мярка е придприета спрямо популярният сред сайбърскуотърите подход  „похищение на името“ (англ. „name jacking”), което технически обикновено се извършва, като се регистрира домейн от второ ниво. В този случай създаването на уебсайт с похитеното име дава възможност на регистранта да се възползва от посещенията на потребители, потърсили оригиналното име.

Например, ако Петър Иванов е известен професионалист в дадена област и същият има редовна клиентела, то логично е потенциалните нови клиенти да потърсят информация за него в интернет, чрез предварително набрана ключова дума, която представлява името му. В този ред на мисли, ако домейнът petarpetrov.com е бил похитен, при търсенето той ще се появи сред първите резултати за съответната личност (пример – актьорът Кевин Спейси е завел дело в Калифорния срещу собственика на домейна kevinspacey.com в аналогична хипотеза). Обикновено целта на сайтовете, използващи похитени домейни, е да продават продукти с висока печалба, като в повечето случаи това са стоки като електронни книги или пък идеи за бизнес начинания. Интернет статистиката сочи, че са достатъчни само няколко покупки от такъв сайт, за да може той да се превърне в реален електронен бизнес. Така привлеченият уеб трафик може да се използва и за допълнителни приходи от реклами, афилиейт схеми, отдаване на франчайз и т.н.

Като финал на темата бих искал да отбележа, че българският Закон за търговските марки и географските означения (чл.73 и съответно чл.76)  и съответно НК(чл.172б) все още не са отговорили на изискванията на интернет престъпленията и недобросъвестните търговски практики, касаещи интелектуалната собственост – в частност домейн имената. Това може би се дължи и на липсата на все още развита и детайлно структурирана законодателна рамка в световен мащаб, която да стане база за законодателни промени у нас. Все пак такива спорове се разрешават в България от Арбитражния съд към Регистър.БГ, а в международен план от „Центърът за арбитраж и мециация към Световната организация по интелектуална собственост(СОИС), Женева, Швейцария.

Въпреки това, всеки един притежател на права на интелектуална собственост може да защити бизнеса си в интернет, чрез спазването на няколко прагматични правила:

  • защита на търговска марка върху домейн;
  • избор и регистрация на защитен домейн, чрез представяне на документи за заявена или регистрирана търговска марка, фирмено наименование и т.н.
  • купуване на няколко сходни суб домейна от първо и второ ниво;
  • поставяне на знака ® след всяко първото обективиране на регистрирана търговска марка в интернет;
  • поставяне на знака ™ след всяко първо използване в търговската си практика на нерегистрирана търговска марка, с цел и в двата последни случая, ясно идентифициране на собственика на търговската марка.
The following two tabs change content below.
Атанас Костов е адвокат по интелектуална собственост, които през последните дванадесет години работи специализирано в областта на авторското право, търговските марки, промишления дизайн, патентите и нелоялната конкуренция. Господин Костов е и европейски патентен адвокат с правоспособност във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар(OHIM), Аликанте и българското Патентно ведомство, като представител по индустриална собственост. Той е автор на три книги и множество публикации в областта на интелектуалната собственост като цяло, намерили място в различни юридически издания. Адвокат Атанас Костов е председател на организация за защита на интелектуална собственост "ЮСАУТОР", гр.Пловдив, като от няколко години участва и в "Консултативния съвет по интелектуална собственост" към Министерството на културата.

Коментари

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

css.php