Newtrend.bg, позната през последните 8 години като медия, водена от екип специалисти с маркетинг опит, се превръща официално в Консултантска и Маркетинг аутсорсинг Агенция, която съчетава техните най-силни страни, опитa, натрупан през годините и визията им за устойчив бизнес и иновации. Медийните контакти и ноу-хау ще бъдат използвани в полза на "Наръчниците за родители на дигитални деца", един проект на Фондация "Дигиталните деца", зад чиято реализация Newtrend застава еднолично.
Happy-career-woman
Как да израстнем във фирмата за по-малко от 6 месеца?
04.06.2015
Good-Leadership-Young-Leaders
Как младите лидери управляват по-възрастните си служители
08.06.2015

Неделя – ден за размисъл

ponedelnik

Колкото повече вървя в годините напред, все по-често ми се случва в събота вечер да си мисля: „Ето, утре е неделя, ще спя до по-късно, ще си почина, ще …“ и в 8:00 на другата сутрин вече съм си направила кафе и преглеждам сутрешната преса, разбира се – онлайн.  Неделя е денят от седмицата, който минава най-бързо и най-малко неща са свършени.

ponedelnik

По последни проучвания в неделя, чисто статистически, повечето хора се чувстват най-малко щастливи.  Има едно състояние на ума и духа, което всъщност си има и конкретно название – Sunday Night Blues (бел. ред. – размисли в неделя вечер ). Това е мисъл, която пресича през ума ни в неделя вечер. Urban dictionary го определя като чувство на тревога, гняв, безпомощност, пеперуди в стомаха (не от онези, когато си влюбен  и като цяло депресия от мисълта за отиване на работа или училище на следващия ден – понеделник.

По стъпките на логиката се оказва, че всъщност това чувство е индикатор, че ти не харесваш това, което правиш и не си удовлетворен от работната седмица.

Познавам много хора, които се чувстват така. Помня себе си, когато неделята беше труден момент и носеше само неприятно усещане за утрешния ден. Помня и защо беше така.

Подготвяйки се за материала си, се разчетох из различни психологически изследвания и се оказа, че тези мисли, които ни налягат неделя вечер са една от болестите на нашето време. Хората все по-малко започват да мислят за позитивите и се насочват към негативите.

На много хора им се иска да живея в свят, където работата не съществува и където ангажиментите са мит, но това не е реалността, която ни заобикаля и, по мое мнение, която ни е нужна.  Ти всъщност не харесваш работата си, а не това, че работиш. Не съм сигурна дали това състояние се появява, защото ни заобикалят толкова много хора с различни желания да бъдат, да станат и защото да си различен е вече модерно. Или защото да работиш за някой друг, това, което не е твоята мечта, за определен период от време, се смята за загуба на време.

Ето как аз виждам нещата. Имаше период в живота ми, когато и аз мислех така – исках да работя за себе си и да изразявам таланта си и от това да печеля достатъчно пари, за да мога да си купувам и по един чифт обувки на месец. Да, ама не. Проблемът на нашето поколение е, че си мислим, че с малко труд и много талант нещата ще се наредят от самосебе си. И при мен така.  С течение на времето не се получаваше и аз продължавах да работя на място, което не харесвах, да върша работа, която не ми беше интересна по никакъв начин. И с всеки ден се самонавивах, че това е ужасно и всяка неделя вечер ми беше невероятно тежко да си помисля дори, че утрешният ден трябва да ме завърне в реалността.

Докато не прочетох следното някъде:

Човек трябва да има три хобита, които да обича – Такова, което да го държи във форма. Такова, което да ти носи пари. И такова, което да те поддържа креативен.

И знаеш ли, проблемът никога не е бил в работата ми, а в отношението ми към нея, мен и това, което си представях, че ще се случи с мен в близките години. Започнах да пиша в свободното си време, в почивките на работа да нахвърлям идеи. Започнах да приемам хобито си за своя цел и да развивам себе си като продължавам да се трудя. И да влагам повече усилия и парадоксалното е, че талантът е нещо, което се развива само, ако се потрудиш нас него. Не е само дарба от горе, на теб ти се дава искрата, трябва да запалиш огъня сам.

Сега, когато ме попитат: – Какво работиш?, отговарям с въпроса: -За пари или за удоволствие?

Разбира се, в най-прекрасния вариант и ти, и аз ще работим това, което обожаваме на пълен работен ден, но това ще се случи след безброй безсънни нощи, и труд, и любов и целенасоченост. Но не от онази, която те кара да гледаш в ужасния утрешен понеделнишки ден, а такава, която да те вдъхновява да работиш за понеделника, за който ще се подготвяш с удоволствие от петък вечерта.

Неделя и досега е моят ден за размисъл. В 8:00 сутринта, четейки сутрешната преса и пишейки следващата си статия.

The following two tabs change content below.
Роси харесва новите социални мрежи и старите приятелства. Иновативните стратегии за маркетинг и отлежалите във времето методи на комуникация. Медиите са не само работа, но и начин на живот за нея – като писането. Опитът в различни области - тв- и видео продукции, реклама и лайфстайл журналистика, й дава широкия диапазон от умения, нужен за продуктивна екипна работа, наситена с динамика и вкус към поднасяне на новините, които ни заобикалят и интересуват.

Коментари

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

css.php