В клонирането ли се крие бъдещето на здравите деца?

Newtrend.bg, позната през последните 8 години като медия, водена от екип специалисти с маркетинг опит, се превръща официално в Консултантска и Маркетинг аутсорсинг Агенция, която съчетава техните най-силни страни, опитa, натрупан през годините и визията им за устойчив бизнес и иновации. Медийните контакти и ноу-хау ще бъдат използвани в полза на "Наръчниците за родители на дигитални деца", един проект на Фондация "Дигиталните деца", зад чиято реализация Newtrend застава еднолично.
Artificial food created with a 3Dprinter
3D принтиране: Бъдещето на производствената индустрия
28.06.2016
208bf0d
Бъдещето на дигиталните процеси
11.07.2016

В клонирането ли се крие бъдещето на здравите деца?

unnamed

Въпреки, че още от първите лабораторни опити, учените се гордеят с това, че успешно клонират и най-малките организми, темата сама по себе си събира противоречивите мнения на „своята публика“. Много от наблюдателите на развиващия се процес се бунтуват срещу етичните въпроси, които вървят ръка за ръка от самото зараждане на идеята за безполово размножаване.

Какво всъщност представлява клонирането?

cloning_large

Клонирането е естествена форма на възпроизвеждане, което е позволило на различни видове форми на живот да се разпространяват в продължение на повече от 50 хиляди години.В биологията, клонирането е процес на производство на подобни популации на генетично идентични индивиди, които се срещат в природата, когато организми като бактерии, насекоми и растения се размножават безполово. Примерите за такива включват боровинкови растения, лешникови дървета, както и още доста познати на човечеството растителни индивиди. Клонирането в биотехнологиите се отнася до процеси, използвани за създаване на копия от ДНК-a фрагменти, клетки (клетки за клониране) или организми. Световноизвестен пример за процеса на клониране в биологията е овцата Доли, която в края на 90-те стана изключително известна, благодарение на това, че е първият по рода си успешно клониран бозайник от възрастни клетки. Споменавайки Доли, се връщаме към етичните проблеми, които не могат да бъдат току така забравени.

FILE This Tuesday, Feb. 25, 1997 file photo shows seven-month-old Dolly, the genetically cloned sheep, looking towards the camera at the Roslin Institute in Edinburgh, Scotland. Keith Campbell, a prominent biologist who worked on cloning Dolly the sheep, has died at 58, the University of Nottingham said Thursday Oct. 11, 2012. Campbell, who had worked on animal improvement and cloning since 1999, died last Friday  Oct. 5, 2012, university spokesman Tim Utton said. He did not specify the cause of death, only saying that Campbell had worked at the university until his death.   (AP Photo/Paul Clements, File)   UK OUT

С напредване на технологиите на дигиталната ера, в която живеем, клонирането се разглежда като процес, който е неизбежен фактор в ежедневието ни в близкото бъдеще, а все повече се говори открито и за клониране на човешки клетки. Негативните мнения към тази тема надделяват над положителните.  Сред опасенията са, че досега клонираните бозайници са имали по-висок от средния риск здравословни проблеми и че безполовото размножаване има вероятност да доведе до тенденция, която в крайна сметка може да предизвика пазарно търсене на „дизайнерски“ бебета.

Като изключим предположенията и спекулациите по темата, скорошно проучване доказва, че биологичното клониране може да доведе до резултати от голямо значение за човешкото съществуване. Основната цел на безполовото размножаване при хората може да се използва като технология за генериране на специфични за пациента стволови клетки , както и за да позволи на жени с митохондриални болести да имат здрави деца. Начинът, по който този процес работи е следния: Ядрото на яйцеклетка на жена с  мутация в митохондриалното си ДНК-а се изтегля и се прехвърля в яйцеклетка на жена със здрави митохондрии. След като всичко се намести, яйцеклетката сама се опложда, и пак чрез технология се имплантира в жената с митохондриални мутации, за да може да се генерира здраво дете.

За жалост, моралните принципи и тук вземат превес над всичко научно доказано и наблягат на това как технологията, може да създаде ембриони, свободни от бремето на наследствените митохондриални болести, но за да стане това реалност се изисква участието на три лица ДНК-а дарителя. Това следва да са донорът на сперма, жената с генетичната митохондриална болест и жената, която дарява здрави митохондрии. От тук излизат два централни въпроса:  Ембрионите с повече от двама генетични родителя нарушават ли етичните принцип? И по-практически, кои са родители на детето?

Отговорите на тези въпроси най-вероятно варират от много крайно негативни до приемливо положителни, но едно със сигурност е ясно, ако биотехнологиите, помогнат на глобалната медицина в зачеването на здрави деца, безполовото зачеване лесно ще бъде прието от обществеността, въпреки етичните и дори религиозни проблеми, особено след като учените продължават с подобренията по безопасността в процеса на клониране.

Коментари

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

css.php