ACTA пробуди гражданското общество по цял свят – сега накъде?

Онлайн активисти от цяла Европа протестираха срещу на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), която официално има за цел да защитава правата на интелектуалната собственост, но според критиците нарушава неприкосновеността на личния живот на потребителите. Онлайн петиция срещу международния договор беше подписана от над 2 млн. души, показват докладите на EurActiv за Централна Европа.

Милиони хора подкрепиха разпространяваните по имейл и в социалните мрежи петиции в борба срещу ACTA и излязоха по улиците да протестират срещу споразумението в събота, на 11 февруари.

По силата на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АCTA) разпространяването на онлайн съдържание без авторски права, както и други форми на интелектуална собственост ще бъде считано за закононарушение и ще подлежи на наказателна отговорност. Според текущият текст на ACTА, декодирането на файлове със защитени авторски права или разпространението на указания как да бъде извършено е закононарушение, същото важи и за споделянето на музика в канали като YouTube. За съжаление, текстът около идентифицирането на „кражба“ с цел загубени финансови ползи в споразумението съдържа редица неясноти, както и какъв ще бъде реда, по който ще се споделя личната информация на предполагаемите нарушители, комуникацията и правата на интернет доставчиците, както и правните средства, които ще бъдат налагани за достъп до закононарушителите.

Това предизвика протестите по цял свят. Общуването в интернет предполага „свободно споделяне на информация“, а по силата на споразумението дори блогърите, които публикуват в сайтовете си клипове от YouTube или пародии, заедно с рекламите на Google,  могат да бъдат осъдени по силата на ACTA, защото според тълкуванието те биха могли да го правят с цел „търговски дейности за пряка или непряка икономическа или търговска изгода“.

В Чехия, хакерите атакуваха редица уеб сайтове в протест срещу АCTA, включително този на Правителството и Чешката Асоциация за защита на авторското право.

Словакия е една от петте държави, които не са подписали все още Споразумението, защото очаква финалното становището на своето Министерство на икономиката и въпреки това излезе с официално становище, че не би подкрепила, каквото и да е споразумение, което би довело до ограничаване личните свободи на гражданите й.

Германия обяви, че засега преустановява ратифицирането на ACTA. Външното им министерство увери, че не е взето окончателно решение за гласуването.

Румъния е разтърсвана вече трета седмица от протести срещу ACTA, а протестиращите в България в събота надхвърлиха 10 000 души в цялата страна.

Над 18 града се включиха в протеста срещу ACTA и излязоха на улицата да кажат „Не на ACTA”, а протестът в столицата се е гледал от близо 1300-1500 души на живо в мрежата, според автора на живото предаване Асен Генов, цитиран от Kaldata.

Никой от отговорните кадри в България не излезе пред протестиращите на площад „Народно събрание“ , за да обясни защо страната ни е подписала толкова набързо ACTA. Единствено министър Трайков заяви няколко дена преди това, че „Министерството се ангажира да има кръгли маси и дебати по въпроса.“

За съжаление към днешна дата не е възможно текстовете по ACTA да бъдат променяни, тъй като споразумението вече е подписано и макар, че то едва сега влиза във фаза да бъде обсъждано с населението, все още нито една страна не го е ратифицирала.

Протестна петиция, подписана от 2 млн. души беше изпратена в Брюксел. Запитана от EurActiv за текущото състояние около преговорите за ACTA, Европейската комисия потвърди, че споразумението е подписано на 1 февруари в Токио от 22 държави-членки на ЕС, а седмица по-рано и останалите пет страни са потвърдили своето съгласие. Следват вътрешни обсъждания на Споразумението по държави,а след това ACTA ще бъде гласуван на Пленарно заседание в Европейския парламент, вероятно през юни, според говорител на Европейската комисия.

„ACTA никога не е бил таен процес, споразумението се обсъжда от декември 2007г.,“  настоява говорител на Европейската комисия. И обяснява, че ЕС е участвал през цялото време в тези дискусии чрез различни неправителствени организации, академичните и  заинтересованите страни и е бил отворен към всеки, който се е интересувал от хода на преговорите.

В момента регионалните парламенти са тези, които могат да наложат своето вето или да изразят своето становище, в случай, че се чувстват ощетени по някакъв начин по време на досегашните дискусии.

Главният докладчик на Европейския парламент Кадер Ариф, член на социалистическата партия, отговорен за международното търговско споразумение Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) подаде оставка в знак на протест, след като 22 страни – членки на ЕС подписаха споразумението на 26 януари и го обяви за „маскарад“.

Той заяви, че като докладчик е бил „жертва на безпрецедентни политически хватки от дясно, за да се стигне до по-бързо приемане на споразумението, преди  обществото да бъде информирано.“

Ариф заяви, че ACTA заплашва онлайн свобода на потребителите.

Хелмут Шолц, германският евродепутат и член на Левицата в Европейския парламент заяви също, че „разбира страна на хората и споразумението би ограничило свободният им достъп до интернет, което е основно право на всеки потребител.“

Артуро ди Коринто, изследовател в университета „La Sapienza в Италия и сътрудник на La Repubblica, заявява, че ACTA може да стане пречка и средство за автоцензура срещу онези, които вярват в свободата на културата, научните изследвания, сътрудничеството и комуникацията.

Според него, ACTA е в състояние да причини повече вреда, отколкото претендира, че може да избегне. Според него, това споразумение е създадено, за да обслужва интересите единствено на музикалната телевизионната, филмовата и фармацевтичната индустрия, но ако бъде приложено в този си вид е в състояние да възпрепятства конкурентоспособността на пазара. ACTA ще им позволи да действат  без да съблюдават институционалните права на потребителите и да защитават единствено собствените си интереси, ощетявайки свободата на хората.

Възникна въпроса и какво оправдава популярността на торентите в страни като България? Дали това е единствено нежеланието на потребителите да плащат за авторските права на споделените филми, музика или ситуацията е обусловена и от икономическата обстановка и ниския жизнен стандарт в страната, както и невъзможността същите да бъдат наети срещи минимална такса – услуга, отдавна позната на Запад.

„Авторското право срещу технологиите“ определено е дебат, който трябва вече да се състои. И то скоро. Защото след събитията на 11 февруари, вече всички сме убедени, че решението трябва да бъде взето след истинска дискусия, която да намери баланса, така че да бъдат защитени едновременно интересите и на индустрията, и на законодателите, и на обществеността.