Тази седмица, изненадващо за всички (!), открихме поредния МОЛ в София. Следващите редове обаче не са посветени на темата за лъскавите търговски центрове и техния впечатляващ брой у нас.

Посветени са на това колко важно е каквото и да правиш в комуникациите, да не забравяш да мислиш за аудиторията си. И ако си сигурен, че аудиторията ти се състои от „модерни европейци”, да не я таргетираш с визии като за „азиатци – традиционалисти”, например. Защото най-важното правило, що се отнася до аудиторията в комуникациите е: не прави това, което ти харесва на теб, а това, което знаеш, че със сигурност ще се хареса на публиката ти. Факт, е че понякога този, който разписва бюджета трудно преглъща собственото си его в подобни ситуации, но именно тук е ролята на специалиста по PR – да го убеди кое би било най-добре за бизнеса му – директно и без излишни увъртания.

Като говорим за проучване на аудиториите, истинският проблем обаче далеч не се състои в очевадното несъответствие при доста български кампании, между профила на целевата аудитория и посланието, което е създадено „специално” за нея. Това, което се вижда на повърхността, както се казва, е само „върхът на айсберга”. Отдолу седи липсата на желание за инвестиции в предварителни проучвания на аудиторията от страна на значително по-голямото парче от „тортата” на клиентите на комуникационни услуги. Вероятно едно от най-устойчивите клишета в бизнеса се оказва именно определянето на профила на целевата публика. Резултатът – почти във всяко клиентско задание съществува едно и също „сегментиране” на аудиторията: мъже/жени, модерни, активни, със съвременно мислене и т.н. ОК, ясно е, че никой няма интерес да продава, каквото и да е на „старомодни” или „трето-полови” същества, но все пак, едва ли точно това сегментиране  наистина би осмислило съществуването на иначе задължителния слайд „аудитория” в същото това задание…

В опит да бъдем поне мъничко полезни в тази изключително неприятна ситуация, решихме да подберем 5 от любимите ни причини „защо си заслужава да се плаща за изследвания на аудиторията”, към които призоваваме и вие да си измислите поне още по три и да се надяваме, че клиентите ще си харесат все някое от тях:

1. Защото аудиторията ни трябва да бъде докосната от посланието ни, за да можем да разчитаме, че то ще я провокира към действие. В този ред на мисли вероятно и вие, майка ви и по-възрастната ви колежка (стара мома), отговаряте на един и същ критерии „жени, динамични, работещи, модерни”, но на дали и трите бихте си купили едно и също бельо, например.

2. Защото аудиторията не е абстрактно понятие. Тя, както казахме и по-горе, не е просто „задължителен слайд от презентацията”. Тя, това са хиляди или  дори стотици хиляди хора, които ходят на работа, ядосват се на съседите, дразнят се на колегите си, ядат или правят секс. И в промеждутъците на тези им дейности, трябва да отделят мъничко внимание и за вас.

3. Защото аудиторията не може да се обобщи с хората, които познавате. Спомням си един невероятен  български пример за една реклама, спряна от клиента на втория ден, след като стартира телевизионното й излъчване, с мотива „Жена ми не я харесва, значи май наистина не е добра”. Без майтап. По-интересното в случая не е мнението на тази дама, а фактът, че няколко месеца по-късно ‘Lurzer’s Archieve’ награждават рекламата, а тя така и не вижда повече „ефир”…

4. Защото аудиторията е нещо изключително сложно. Всъщност, една от причините клиентите да не оценяват нуждата от това да си направи професионално изследване, би могла да се състои в това, че те просто никога не са виждали как изглежда то. Сдобийте се с някакво примерно такова и просто го покажете на своя клиент да го разгледа. Със сигурност поне ще последват коментари по темата.

5. Защото аудиторията не е нещо постоянно. Както непрекъснато се убеждаваме, ние, българите, сме сложни хора. Днес ни харесва едно, утре – друго. Всяка нагласа, обаче е важна и трябва да се има предвид, когато комуникираме. Да го караме на „догадки” първо – не е порфесионално и второ – струва много повече пари.

Не знаем дали ще ви помогнем със съветите, но се надяваме, че поне ви провокирахме да се замислите по темата. А това, в тази деликатна ситуация, никак, ама никак не е малко.

The following two tabs change content below.

• Bio
• Latest Posts

Кремена Георгиева

PR

Д-р Кремена Георгиева е PR консултант с опит и в медиите. Експерт е по PR, убеждаваща комуникация и публично говорене. Лектор е на различни обучения, както в България, така и в чужбина. Създател е на онлайн пространството, посветено на най-добите световни PR кампании – PR@Festivals. Блогър.

Latest posts by Кремена Георгиева (see all)

• Мария Гергова: Колкото повече време прекарваме онлайн, толкова по-ценен става живият контакт в PR - 14.02.2014
• Папа Франциск, Нелсън Мандела и Опра Уинфри са най-влиятелните комуникатори на 2013-та - 10.01.2014
• IPRA и въздишката на българската действителност - 19.11.2013
• Кой и какво (не) харесва във Facebook - 02.09.2013
• Apple, Google, Skype и WhatsApp погребват традиционния SMS - 09.08.2013

Коментари

коментара