Анелия Гроздева се занимава с бизнес развитие, част от което и иновации в последните 7-8 години в международни компании като иновативната агенция за пазарни проучвания Synovate, фармацевтичната Unicoms. Сега е предприемач и част от екипа на Магистърска програма по иновации, предприемачество и финанси. До 30 юни е отворен конкурсът за стипендии в Програмата за 10 стипендиантски места.

Anelia Grozdeva

Обучението в Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси е изградено върху решаване се реални казуси на реални компании. Магистратурата партнира с компании, които “внасят” свое ноу-хау в областта на иновациите и предприемачеството:

• Глобалният лидер Сиско Системс е генерален партньор на програмата
• Dialogues Incubator, иновационният инкубатор на международната банка ABN Amro
• Solvay Sodi, част от групата Solvay – глобален иновационен лидер
• Девин АД – компания с добри практики в иновациите в бързооборотните стоки в България
• LAUNCHub – старт-ъп инвестиционен фонд
Изпълнителни директори, мениджъри и експерти от тези и други компании участват директно в обучението на магистрите.

– Как се раждат иновациите?

Като се лишим от всички митове и легенди по темата, трябва да кажем, че създаването на иновации е дълъг процес. Иновациите могат да се случат когато има съвкупност от няколко екзистенциални за процеса фактора.

От една страна е да имаме достатъчно знания – за процесите в бизнеса, за продуктовата категория и потребителите, за които иновираме. От друга страна е ключово да имаме подкрепяща среда в компанията за създаване на иновации – разбиране и подкрепа от страна на мениджмънта. Много важен компонент е елементът на “принудата”. Много често обстоятелства които ни притискат и принуждават да изпреварваме – обстоятелства, свързани с пазарни тенденции, стратегическо позициониране на компанията, поведение на конкурент.

– Може ли да бъде управляван процесa на раждане и развитие на иновации?

Ако този процес не е управляван, то е много вероятно иновацията да си остане на ниво идея или най-много концепция. Компаниите отдавна са въвели политики и процеси, които спомагат култивирането на иновации. Инструментариумът в това отношение е богат.

Трябва да разбием още един мит, а именно че иновациите се раждат само в R&D отделите. Всъщност процесът е по-ефективен ако в него са включени представители на различни отдели, с различна експертиза.

– Може ли да бъде научен човек да бъде иноватор или се ражда такъв?

Тук трябва да направим разликата между креативност и иновация. Определено е мит, че двете са едно и също. Да, категорично по-креативните хора имат шанс да са по-ефективни в процеса по създаване на иновации. Това обаче не значи, че иновациите се раждат само от много креативни хора.

За да бъдеш иноватар, със сигурност трябва да притежаваш и определен набор от личностни качества – систематичност, емпатия, (само-) критичност, стремеж към все по-добро, но задължително трябва да познаваш и технологията за създаване на иновации, а това се учи и практикува.

– Как, според вас, могат да се правят иновации в България – на практика, в реалния живот?

В България иновации се правят и това не е новина. Лошото е, че за съжаление все още не забелязвам потребността на бизнеса да развива целенасочено и системно култура за създаването на иновации, особено в ситуация, в която малкия и средния бизнес почти оцелява.

Моите впечатления са, че иновации се случват в компаниите, които отдавна оперират извън границите на страната. Факта, че на развитите пазари нямаш избор и трябва да бъдеш проактивен играч. Много често една иновация може да те позиционира по-успешно на пазарната карта, отколкото продукт или услуга, които са вече наложени, успешни и печеливши. Колкото и да е екзотична!

Винаги съм споделяла вярването, че имаме едно огромно предимство пред всички останали – по ред причини българите сме изключително адаптивни. Реализацията на това качество, ако се управлява и канализира в бизнес среда, в която има изградена иновационна инфраструктура, ще бъде повече от успешна.

 

css.php