Тази година Фондация “Дигиталните деца” почете Часът на Земята и призивът на хора от цял свят за по-устойчиво бъдеще с четвъртото издание на конференцията DigitalKidZ, която премина под мотото ”Наука. Образование. Технологии.”
“Настъпва време, в което сме длъжни да научим децата си да боравят и да работят осъзнато с дигиталните инструменти, ако искаме да намерят своето място в дигиталната сфера. Само така те ще бъдат конкурентноспособни и подготвени за бъдещето на съвременното общество. Причината? 90% от актуалните професии на пазара изискват дигитални умения,” сподели при откриване на събитието Станислава Станева, програмен експерт към Фондация “Америка за България”, с чиято подкрепа се провежда инициативата.
Напълно в духа на DigitalKidZ да провокира обществения диалог и да насърчи интеграцията на децата със затруднения чрез технологиите в обществото, организаторите на инициативата бяха поканили Ашод Деранхонян, председател на Фондация “Заслушай се” да сподели повече за живота на глухите и видео платформата за жестомимичен превод в реално време, по която в момента работят.
“В България има 8000 деца и младежи с увреден слух и всички те са демотивирани”, сподели Ашод. “Хората с увреден слух не са инвалиди. Те са равни с всички останали. Те имат чувства, качества, умения и се нуждаят от шанс, за да се развият – страхът и отчуждението не само ги крият от очите ни, те им помагат да изчезнат. Заслушайте се, ние сме като вас и заслужаваме да бъдем чути,” заключи той.
В унисон с казаното от Ашод, тийнейджърът Константин Динев разказа за проекта на NASA Space Camp, в ролята си на част от екипа на българските представители, и как “технологиите позволяват на обществото ни да усъвършенства и как децата да учат, трупат опит и самоувереност, откривайки света около тях играейки.
“Ако някой ви каже, че не можете да постигнете мечтите си, не му вярвайте. Децата се нуждаят от мечти, за да съзидават и (пре)откриват себе си,” твърди Константин Динев.
Неговата теория беше доказана от Гергана Раковска и Диана Андреева на 9г., които разказаха за бъдещето на пазара на труда и как факторите за професионалното развитие и успешна кариера тепърва ще зависят от уменията на децата да мислят критично, да работят в екип и от умението да организират времето и познанията си според ситуацията т.нар. познания on demand.
“След 10 години близо 60% от актуалните професии, няма да съществуват и е много важно да дадем възможност на децата си да усъвършенстват себе си. Да творят всеки следващ ден. Важно е родителите да бъдат коректив, не спънка за развитието на децата си, защото чрез децата си ще разбираме какво се случва в света –децата ни са света,” сподели Гергана Раковска, председател на Фондация за бизнеса и образованието.
В подкрепа на изказаното, Величка Давчева доразви тезата, установявайки разликата между дигитални умения и дигитална грамотност – умението на децата да използват интернет и знанието как функционира той. Тезата на г-жа Дафчева беше в посока необходимостта родителите да поощряват децата си да придобият дигитална опитност и да очакват до две години нов предмет в учебните им планове – компютърно моделиране, който ще им помогне да изградят умения по програмиране.
Лекциите посветени на изкуствения интелект и естественият инстинкт за учене на децата вдъхнаха надежда за бъдещето, което очакваме и всички предстоящи възможности, но ни замислиха за това колко обвързани сме с успеха или неуспеха на обществото.
“Вярвам, че е настъпил моментът, в който да осъзнаем, че всъщност България изобщо не е технологично развита страна и децата ни в никакъв случай не притежават необходимите им дигитални умения, за да са конкурентоспособни. Въпреки високите заплати, IT индустрията в България работи на “ишлеме” и балонът ще се спука преди всъщност да се превърне в балон”, сподели Патрик Смитьойс, холандския бизнесмен социална мисия в България, който стои зад IT училищата “Прозорци на света”, “Време е да спрем да чакаме промяната да дойде отвън, време е да спрем да се оплакваме и да чакаме правителство и министерства да се променят, за да се оправи животът на децата ни. Държавата това сме ние. Всеки един от нас и само ние, заедно и обединени, можем да променим държавата и бъдещето за децата си,” каза още той.
Паралелно с конферентната програма на DigitalKidZ, през целият ден организаторите бяха предвидили програма с творчески работилници за деца между 4 и 10 години, в които те имаха възможност да преживеят технологиите по един нов начин, да програмират роботи и дори да се откъснат за малко от света на технологиите, правейки своите първи парцалени кукли и детски вестник.
Баланс и надежда – това бяха двете думи, с които може да се запомни четвъртото издание на DigitalKidZ. Баланс за децата и умение да не губят себе си в ерата на технологиите, с подкрепата на своите дигитално грамотни родители и надежда за нови и хоризонти и перспективи, които зависят от всеки нас. Технологиите са само инструмент.
