В днешната реалност геймър е дума, станала нарицателно за хората, които “си губят времето с онлайн игри”. Очаква се през следващото десетилетие броят на геймърите да нарасне с 1 млрд. Внушителна цифра, особено, ако това са хора, които ежедневно си пилеят времето.
Със сигурност познавате родители, които ежедневно се обръщат към децата си с думите “Остави ги тези игри, няма какво да научиш от тях. Занимавай се с нещо полезно.” От подобни реплики в обществото се е заформило негативното отношение към геймърите. Децата растат с тази представа и с усещането, че игрите са забранения плод, който в същото време е най-сладък. Но какво, всъщност, знаят родителите за онлайн игрите? Когато те са били деца, този вид игри не са съществували. Следователно, защо отричат нещо, което не познават?
Ще разгледаме четири положителни качества, които онлайн игрите развиват у т.нар. геймъри (в това число децата):
- Постоянен оптимизъм – колкото и невероятно да звучи, е самата истина. Загледайте се, например, във вашето дете докато играе – мотивирано и вярващо в успеха. Едни от задължителните качества на всеки геймър са изключителната самомотивация и вярата в епичната победа. И най-важното – не се отказват, а опитват отново и отново.
- Социални контакти – доказано е, че харесваме даден човек повече, след като сме играли на някаква игра с него, дори и да сме претърпяли тежка загуба. Защо? Защото, за да играеш с някого, трябва да му имаш доверие – най-малкото, доверие, че ще спазвате правилата. По този начин се изграждат здрави връзки и сътрудничество.
- Блажена продуктивност – продуктивността идва от там, че геймърите не се отказват. Те знаят, че рано или късно опитите им ще се увенчаят с успех. Друга опция няма.
- Епично значение – второто най-голямо wiki в света (след Wikipedia) е това на онлайн играта World of Warcraft и всеки месец се използва от 5 милиона души. Епичното в случая е, че не съществува по-голямо wiki само на една тема в световен мащаб. Геймърите винаги се стремят към епичното, легендарното и най-доброто.
След всичко изброено можем да формулираме една адекватна дефиниция, а именно “геймърите са мотивирани и вярващи индивиди; хора, които вярват, че могат да променят света”. Единственият проблем – виртуалният, а не реалния свят. И въпреки че всичко се случва във виртуалния свят, веднъж изградени тези качества се пренасят и в реалния живот.
Ако погледнем назад в човешката история, игри са се играли от древни времена. Различното тогава и сега са обстоятелствата. Нормално е щом живеем в технологична епоха, игрите и технологиите да са неизменно свързани. Възпитанието на всяко дете и привличането на вниманието му става с помощта на игра. Помислете дали не искате детето ви да притежава някое от гореизброените качества и се замислете следващия път преди да кажете “Стига с тези игри!”.
