fe8197accb9cfbd976cc55a23120b3c6

От деца ни учат.

Учат ни да сме послушни. За да не бъдем наказани.

Учат ни да не използваме мръсни думи. За да не изглеждаме простовати.

Учат ни да не говорим с непознати. За да не си изпатим.

Учат ни как да се обличаме. За да не настинем.

Учат ни да спим по 8 часа. За да не се уморим.

Учат ни с какво да се храним. За да не се разболеем.

Учат ни да учим в училище. За да не останем неуки.

Учат ни какво да харесваме. За да не се различаваме.

Учат ни да идем в университет. За да не останем без образование.

Учат ни какво да правим в свободното си време. За да не скучаем.

Учат ни да започнем работа. За да не се провалим.

Учат ни да спестяваме. За да не останем без пари.

Учат ни да си купим апартамент. За да не сме бездомни.

Учат ни да си купим хубава кола. За да не се изложим.

Учат ни кого да обичаме. За да не се разочароваме.

Учат ни, че животът е труден. За да не ни е лесно.

Учат ни как да живеем живота. За да не сме нещастни.

Учат ни да се борим. За да не се наслаждаваме.

Учат ни на лъжа.

Учат ни на циркови номера.

Ние сме клоуните.

Фалшиви усмивки. Грим.

Всеки ден играем. Цирк 24/7.

Защо?

Никой не знае.

Просто така сме научени.

„Много по-приятно е, когато си част от публиката и се смееш на представлението на клоуните. Но първо трябваше да разбера кои са клоуните. След като разбрах, всичко стана по-лесно. Всичко, за което бях мечтал, се сбъдна,“ Джеймс Алтъчър

Клоун или зрител?

Никой не ни научи на отговора на този въпрос. Време е сами да го разберем!

css.php