Защо някои хора успяват, а други не?

Тази седмица си взех два почивни дни – мисля, че първите от началото на годината насам. Взех ги не защото имах нужда да си почина от работата, всъщност си обичам работата безкрайно и по-скоро ме зарежда и вдъхновява, отколкото уморява – взех ги, за да помисля.

Търсех отговор на въпроса защо някои хора успяват, а други не и всъщност какво кара един човек да се чувства успешен.

За два дни успях да прочета точно две книги, да напълня главата си с хиляди мъдри мисли (или поне да ги подчертая) и да отговоря на много свои въпроси. Опитах се да разбера какво прави едни хора успешни, а други не или поне какво е общото между всички тях, поне в моите очи.

Като всеки човек  разхвърляно бюро и аз се опитвам поне в работата си да бъда организирана и да систематизирам нещата, за да не губя мислите си, подобно на химикалките си и успях да структурирам нещо като план, който изглежда така.

Успешните хора изграждат връзки

Обаче не „връзки“ като да са връзкари и някой друг да им свърши работата, успешните хора инвестират в познанствата си.

В JobTiger.tv преди няколко дни бяхме публикували една статия за „Разликата между връзките и връзкарството“, според която при връзкарството обикновено се подразбира помощ за човек или организация без оглед на възможността им да свършат по най-добрия начин конкретната работа, а на база единствено лични взаимоотношения. Докато професионалните контакти, т.нар. Networking, е термин, който най-често се използва, за да обозначи контактите на бизнес ниво с цел откриване, създаване или работа по бизнес възможности. Същественото в случая е, че тези контакти се основават на доверието.

Та, успешните хора инвестират в доверието на другите около тях и в техния бизнес свят.

Да знаете много е времеемко и понякога е трудно да обясниш на човека до теб защо трябва да идеш на събитие или вечеря, които привидно изглеждат скучни и защо понякога събитията продължават до ранни зори, обаче си заслужава.

Успешните хора обичат да експериментират и рискуват

Работя като маркетолог, но освен с маркетинг и бизнес стратегии се занимавам и с медия планиране, реклама, социални мрежи и по малко PR. Не знам аз ли съм нестандартна (а не се считам за такава), пазарът ли ни е твърде „скован“ и улегнал, но най-тежкото нещо, което може да ми се случи в разговор по нова концепция е „Защо да го правим като никой не го е правил сега?!“

Уж постоянно всички говорят за out-of-the-box thinking, а същевременно масово се гледа в паничката на другарчето и се залага на стандартни, скучни и вече изтъркани (решения) решения. Вчера видях поредната „Къде е ..“ билборд кампания, която търси нещо в опит да ни тийзне – то не търсихме мляко, не търсихме Мариан, сега някакви парченца портокал се търсят. Ама все ми е тая къде са парченцата им портокал, да си призная честно?

Успелите хора затова са успели, защото са успели да преодолеят себе си и страховете си.

 Експерименти

Вероятно умението да експериментираш идва с умението да рискуваш или обратното, въпросът е че ако не рискуваш, отговорите, които ще получаваш винаги ще са „не“ и никога няма да знаеш на какво си способен.

Установих, че за десетте ми години трудов стаж до момента съм успяла да сменя точно три професии и професионални бранша на развитие – туризъм, преводачески услуги и маркетинг. На пръв поглед нямат нищо общо, но всъщност уменията по директни продажби ги придобих, докато работех за Neckerman и защитавах месечните си таргети – да знаете от опит, че в All Inclusive хотел и затворен комплекс като Албена със стари туристи, трябва да си добър. Превеждането пък на  стотици текстове посред нощите по време на майчинството ми явно са помогнали за това да овладея силата на думите – все безценни маркетинг умения, всъщност.

Оказва се, че обичам да експериментирам, действа ми зареждащо и стимулира сетивата ми – най-вече креативността.

Ресторант е следващата „лудост“, на която бих се посветила някой ден, ако вече се чудите – при това за здравословно бързо хранене. До тогава обаче има време. Сега съм се посветила на Newtrend.bg и желанието ми да изградя медия от нов тип, нещо средно между онлайн общество и информационен хъб.

Ритуали

Ритуал е сутрешното кафе. Ритуал е сутрешната йога. Медитацията е ритуал. Да четеш новинарския си поток преди работа и преди обедната почивка и да не мислиш за нищо е ритуал. Ежедневен.

Всъщност няма значение дали е ритуал или не, по-важно е умението да „избягаш“ от света и ежедневието.

Както стана ясно от опит го споделям.

Оказва се понякога, че толкова много бързаме и бягаме нанякъде да ни се случат разни неща и да постигнем целите си, че забравяме нас си. Губим себе си в преследване на някой друг.

Понякога е хубаво да спреш. За миг. И да забравиш за всичко, освен себе си. Земята не спря да се върти.

Време за преосмисляне

Това вече не е моя идея, обаче признавам си, едва сега започвам да схващам.

Преди две години бях попаднала на концепцията за „кратката работна седмица“, според която ако хората ходят до офиса 4 дни в седмицата вместо 5 и си почиват 3 вместо 2, всъщност стават много по-ефективни и организирани и вършат повече работа за по-малко време.  Ще ми се да можех да го постигна, но до тогава ще се опитам да заменя отпуска на морето (доколкото е отпуск, когато живееш на морето), изпълнена с купони и среднощни забавления с нещо далеч по-тихо и спокойно, далеч от света, за ден, за два, за три, сама,някъде, без значение къде, за да преосмисля ежедневието си – проблемите, работата, плановете за развитие.

И никакви телефони и интернет или поне не повече от час на ден.

Четох една статия на Ричард Брандсън преди няколко дни как 15 дни годишен отпуск не са достатъчни, за да презареди човек и понякога е добре да минава на гъвкаво работно време и да почива при всяка възможност. Ами прав е човекът. И да не е, успял е поне със сигурност!